Дядо Коледа
Белобрадият страец Дядо Коледа е един от най-уважаваните герои, най-чакан през година и носи най-много радости на всички хора по света. С Дядо Коледа са свързани много надежди, очаквания и вярвания за една по-добра и успешна година. Неговият образ преди Коледа и Нова година украсява магазини, улици и домове, внася уют пред домашното огнище и много радости най-вече за децата. Най-прякият път на Дядо Коледа до коледната елха е през комина и той никога не се показва. Неговите подаръци са винаги тези, които сте пожелали да получите. Всяко послушно дете получава подарък от Дядо Коледа, колкото и малък да е на пръв поглед. Дядо Коледа носи не само материални подаръци, а и много здраве, щастие и успехи. За всяко дете, което нетърпеливо чака своя подарък трябва да знае, че работата на Дядо Коледа е много голяма: само за една нощ трябва да обиколи всички домове и да разнасе милиони подаръци със своята шейна и послушните еленчета. В другите дни през годината той ни наблюдава внимателно и преценява кой колко е слушал. Напишете ли писмо на Дядо Коледа бъдете сигурни, че ще го прочете и никога няма да ви забрави. И запомнете: не искайте само скъпи подаръци, а такива, които ще ви направят щастливи не само за един ден!
Историята на дядо Коледа
Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на Клемент Кларк Мур през 1822 година. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. Мур пише поемата “Гостуването на St. Nicholas“ , коледна приказка, подарък за неговите деца.
В поемата, той изобразява един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември.
Неговото описание на дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи, които имали езически произход.
Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно е излизал със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.
Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939, кратка история, написана от Робърт Мейс разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.
Има още няколко варианта на легендата за дядо Коледа. Роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, прави в един местен вестник смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не!
Коледа
Коледните празници започват от 24 декември и продължават до 27 декември, когато е Стефановден. Малката Коледа или вечерета, когато се е родил Христос е най-почитан. Тогава идва и Дядо Коледа, когато в полунощ на 24 срещу 25 декември поставя подаръците под елхата. Малката Коледа е по-известна като Бъдни вечер или Кадена вечер. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които започват на 15 ноември на Коледни заговезни. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове.
На 25 декември се чества Рождество Христово. Вечерта на 25 декември се събира цялото семейство, като вече са позволени и ястията от месо. В същата вечер се ходи и на църква.
Коледата е най-уважавания от хората празник, заедно с Дядо Коледа, който се е превърнал в символ на доброта, носещ много емоции и пожелания за една нова успешна година.
Адрес на Дядо Коледа
Дядо Коледа получава над 700 000 писма през годината. Писмата пристигат в пощенската станция в Лапландия, където именно живее Дядо Коледа. На белобрадия старец му помага Снежанка и разбира се неуморните джуджета. Ако искате и вие да изпратите писмо на Дядо Коледа, това е адреса:
Santa Claus
Arctic Circle
96930 Rovaniemi
Finland
Лапландия
Лапландия, където живее Дядо Коледа е най-северната финландска провинция. Столицата на Лапландия е Рованиеми и е разположен на полярния кръг. Той е административен, културен и туристически център и населението му е над 35 000 души.
Релефът на родината на Дядо Коледа е равнинен, а на места леко хълмист. Под песъчливите хълмове според предания живеят земните духове.
В Лапландия се отглеждат елени, същите като тези, които теглят шейната на Дядо Коледа. Там дори има повече елени, отколкото хора. Обикновено елените се скитат свободно, а когато се застудее твърде много се прибират във фермите на хората. Цели шест елени има и в двора на Дядо Коледа, като там се намира и известния на всички елена Рудолф.
Коледната елха
Коледната елха е един от най-популярните символи на Коледа. Коледната елха може да се украси няколко дни преди Коледа и украсява дома чак до 6 Януари.
Коледната елха се свързва с Дядо Мраз, който поставя толкова очакваните подаръци. Нейната история е много дълга и в различните държави е имало различни обичаи свързани с нея:
- За първи път елхата става коледно дръвче в Германия. Старите германци вярвали, че в нея живее духът на гората, който ги закриля, а по-късно вечнозеленият цвят на клоните и? вече означавал вечна вяра в Христос. От германските обичаи дошъл и този, елхата да се украсява с играчки, светлини и под елхата да се оставят много подаръци.
- В Швеция елхата се украсява от бащата. Никой друг няма правото да я вижда до раздаването на подаръците.
- Вместо елха, виетнамците пък украсяват клоните на прасковата.
- В страните от Латинска Америка, коледното дръвче е заменено с палмово, отрупано с памук.
- В България обичаят да се украсява елха идва от Русия. Руснаците уреждали коледни дръвчета в по-големите градове на България по време на Руско-турската освободителна война. Така елхата станала една от най-популярните в България. Тя е не само коледно, а и новогодишно дръвче. В СССР през 1920-те елхата е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 година е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна традиция.
- В Япония коледното дръвче е популярно вече и там,макар че повечето японци не са християни.
- Напоследък в Китай стана много модно да се ходи на църква по Коледа.Макар че по-голямата част от китайците не са християни,те с интерес слушат на китайски език празничните коледни литургии в католическите храмове.
Има ли Дядо Коледа?
През декември 1897 година в редакцията на в. „Ню Йорк пост“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. „Ню Йорк пост“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.
Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О’ Ханлън:
Драги Редакторе,
Аз съм на осем години. Някои от моите малки приятели казват,
че Дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината,
има ли Дядо Коледа?
Вирджиния О’ Ханлън
…и отговорът на Франсис П. Чърч:
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.
Честита Коледа и весела Нова година!!!
Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 година започва работа като учителка в Ню Йорк. Пенсионира се след 47 години работа в образователната система. През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в „Ню Йорк сън“. Към всеки свой отговор Вирджиния О’ Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П.Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.
Дядо Коледа на различни езици
В различните държави Дядо Коледа има различни имена:
В България името Коледа у нас е навлязло чрез римското „календе“, с което римляните означавали първия ден на всеки месец и по-късно по силата на фонетични закони в българския език се превърнало в Коледа.
Америка го наричат Santa Claus.
Австрия и Швейцария – Christkindl или Christ Child.
Норвегия и Дания – Юлнисен
Англия – Father Christmas.
Италия – Babbo Natale.
Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Франция – Pere Noel или le Petit.
Швеция – Jultomten.
Хаваите – Kanakaloka.
Чили – Viejo Pascuerro.
Япония – Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
Китай – Shengdan Laoren.
Холандия – Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет – той носи подаръци за лошите деца.
Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
Япония – Одзи сан.
Колумбия – Папа Паскуал.
Испания, Пуерто Рикои Мексико – The Three Kings.
Бразилия – Papa Noel.
Хонконг – Lan Khoong или Dun Che Lao Ren
Легенда за Коледния чорап
Имало едно време един благороден мъж. Той живял щастливо и честито до неочакваната смърт на съпругата му. Овдовял и изпълнен с мъка, мъжът поел теглото да ръководи сам семейството и най-вече да се грижи за трите си малки дъщери.
Не минало много време обаче и семейството било принудено да се премести далеч от града, тъй като парите не им достигали. Така дъщерите били принудени да готвят, чистят и перат съвсем сами.
Когато дошло време момичетата да се заомъжват, благородникът изпаднал в още по-голяма безпомощност. Нито една от дъщерите му нямала зестра!
Една вечер след като дъщерите му изпрали дрехите си, те простнали чорапите си над камината, за да се изсушат по-бързо. Същата нощ Св. Николай, знаейки за изключително трудното положение на семейството, спрял пред къщата на благородника. Погледнал през прозореца, за да се увери, че всички спят, и забелязал оставените над камината чорапи.
В този миг на Св. Николай му хрумнала идея. Той взел от шейната си три торби със злато, влязъл през комина на къщата и ги сложил в чорапите на младите момичета.
На сутринта, когато дъщерите се разсънили, те намерили чорапите си пълни със злато. Така благородният мъж успял да види трите си дъщери омъжени и доживял живота си щастливо.
От тази легенда тръгва традицията, която впечатлява всяко едно дете със своята необикновеност.
На други места по света пък съществуват малко по-различни практики. Във Франция, например, децата поставят обувките си до камината в очакването на коледни подаръци. Тази традиция датира от времето, когато децата са носили дървени обувки.
Холандските деца, от своя страна, пълнят обувките си със сено и моркови, с които се гощават елените на Дядо Коледа. В Унгария пък на Коледа малчуганите лъскат обувките си и след това ги поставят край входната врата или на прозореца.
Колкото до традициите в Италия, там децата оставят обувките си на прага на дома в навечерието на Коледа, за да омилостивят добрата вещица Ла Бефана. В Пуерто Рико пък децата слагат пълни със зеленина и цветя малки кутии под леглото си, за да нагостят камилите на Тримата крале.
Източник: www.holidays.net
Коледни картички
Сайтове с коледни картички, които може да изпратите на ваши близки: